ПРЕСТРУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; престо̀ря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Със следв. изр. със съюз ч е. Давам вид, че правя, усещам, изпитвам, чувствам и под. нещо, обикн. за да заблудя, подведа или измамя някого; престорвам се. Неда пукаше царевица в похлупения тиган, а децата дигаха врява; тя чуваше какво си шептят мъжете, но се преструваше, че не слуша. Х. Русев, ПЗ, 225. Майка ми беше проста, но хитра жена. Тя много добре знаеше какво се бе случило в село, но не искаше да се издаде. Беше предпазлива и се преструваше, че сега за пръв път чува такива работи. Ив. Мартинов, ПМ, 61. Едни от тях спяха с наведени глави .. Други държаха пред себе си разтворени молитвеници и се преструваха, че четат. Ал. Бабек, МЕ, 122. Звънецът беше бил преди минута-две, но никой не бързаше да влезе в клас. Едни се преструваха, че не бяха го чули, а други гледаха да използуват присъствието на госта. Ст. Чилингиров, РК, 145. — Ей сега ще те преборя — извика то и скочи върху Бойко, .. Бойко се престори, че се бори, после легна на тревата, уж че е надвит, и Колето го яхна. Д. Ангелов, ЖС, 132. Вратата проскърца и в клуба влезе матрос Радев. Паскалев се престори, че не го забеляза, и продължи да „чете“. НА, 1955, бр. 2252, 1.
2. Със сказ. опред. с предл. н а или съюз ч е. Давам вид, че имам някакви качества, че съм в някакво състояние или че съм някакъв, обикн. за да заблудя, подведа или измамя някого; престорвам се. Не можеха да разберат дали наистина не се страхува, или се преструва на спокоен. П. Вежинов, ВР, 58-59. Обвиняваше жена ми в притворство. Тя [Марта] твърдеше, че жена ми била нещастна, но се преструвала на щастлива. А. Гуляшки, ДМС, 139. Имаше пари, а трябваше да се преструва, че е сиромах и, разбира се, никой не му вярваше. Й. Йовков, ЖС, 101. Доктор Гатев .., легна и се престори на заспал; жената можеше всеки миг да се върне, а не му се говореше. М. Грубешлиева, ПП, 167. — Каква лисица е той! Преструва се на светец. Елин Пелин, Съч. III, 62. Легнала [лисицата] на пътеката .. и са престорила на умряла и лежи — нето шава, нето мърда. Нар. прик., СбНУ VI, 27. ● Остар. Със сказ. опред. без предл. Ръце и крака трепереха, но се преструвах спокоен, уж не чувах какво става нея нощ. Ем. Станев, А, 217. — Заеми ми утре някой и друг патрон за зайци .. — Добре де, ще ти пратя патрони вкъщи — каза Петко, като се престори съвсем равнодушен. Но всъщност ловджийската му душа се развълнува, като че в нея нахлуха сто заека. Елин Пелин, Събр. съч. ІІІ, 1977 [еа]. Но този, който се изповядва така, не е духовен постник и няма защо да се преструва скромен. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 138. Тук калугерите от завист го [Евтимий] наклеветиха .., че той имал уж много пари, пак са преструвал безсребърник. Т. Шишков, ИБН, 272.
3. Само несв. Държа се неискрено, неестествено, с преструвки; актьорствам. Децата умеят да се преструват и да хитруват, особено някои по-сърцати деца — те бяха цели артисти! Г. Караславов, Избр. съч. VI, 328. Знаете само да лъжете и да хитрувате... И как се преструвате! Гледам ги в съдилището... Овчичка такъв, глупав, пък той цял вълк! Елин Пелин, Съч. I, 43. Тя като че и не подозираше красотата си и не само че не умееше да се преструва и кокетничи, но и някаква неувереност имаше в държането ѝ. Й. Йовков, Ж 1920, 135. Пийнала — тя навярно бе съвсем искрена. Той не допускаше до себе си хора, които лъжат и се преструват. П. Вежинов, БГ, 149.